Медуза, една от трите Горгони, е фигура от древногръцката митология. За разлика от безсмъртните си сестри, Стено и Евриала, Медуза е смъртна. Горгоните са дъщери на морския бог на опасностите на скритите дълбини, Форкий, и на богинята на морски чудовища, Кето.
Според Хезиод в неговата Теогония, Медуза и сестрите ѝ са сроднички на Грайите и живеят „отвъд Океана ... в крайните здрачни земи — с Хесперидите тъй звънкогласни“ (Теогония, 270). Трите Горгони често са споменати заедно, но обикновено Медуза е тази, която е изобразена в древногръцката литература и изкуство. Понятието Горгона произлиза от древногръцката дума γοργός, означаваща „мрачен, свиреп, ужасен“, докато името Медуза идва от думата μέδω, „пазя“, „защитавам“. Това е особено сполучливо, тъй като лицето на Горгоната, наречено Горгонейон, има защитна функция.
Медуза е най-известна заради историята за смъртта ѝ. Героят Персей я обезглавява с помощта на боговете Хермес и Атина. Най-ранната версия на тази история е от Теогонията на Хезиод, който я описва в детайли и разказва как от врата на обезглавената Медуза се раждат мощният Хрисаор и крилатият кон Пегас. Главата на Медуза е също спомената в епосите Илиада и Одисея на Омир, които са част от древногръцка традиция предавана от уста на уста и са за първи път записани около VIII век пр. Хр. Това сочи към многовековната история и сложната личност на Горгоната Медуза.
Персей и Медуза
В продължение на времето историята за Медуза се променя в зависимост от множеството антични писатели и поети, които пишат за нея. Тя е най-известна с косите си от змии и способността си да вкаменява хората с един единствен поглед. През VIII век пр. Хр. поетът Хезиод описва как Посейдон се люби с Медуза в една мека пролетна поляна, а Овидий (43 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.), римски поет от около 700 години по-късно, разказва как Нептун (римският еквивалент на Посейдон) насилва Медуза в храм на Минерва (римския еквивалент на Атина) и как, като отмъщение заради оскверняването на храма ѝ, Минерва превръща прекрасните коси на Медуза в змии. Общо казано, ранните поети описват Медуза, заедно с безсмъртните ѝ сестри, като чудовище още от раждането ѝ, но по-късни писатели казват, че първоначално тя е красива девойка, превърната в чудовище от Атина или Минерва.
Медуза е най-известна заради смъртта си, причинена от Персей и описана от Псевдо-Аполодор в най-големи детайли. Според него, Персей е син на Зевс, превърнал се в златен дъжд за да посети Даная, която била заключена от баща си Акрисий след като оракулът предвидил, че той щял да бъде убит от сина ѝ. Когато Акрисий научил, че Персей се е родил и е син на царя на боговете, той положил Даная и сина ѝ Персей в един сандък и го метнал в морето. Сандъкът достигнал брега на остров Серифос, където Персей бил отгледан от Диктис, брат на царя на Серифос, Полидект. Полидект се влюбил в Даная, но това не се харесало на Персей, който искал да предпази майка си, и царят решил да го изхитри. Полидект поканил народа си на пиршество под предлог, че щял събира дарове за сватбата на Хиподамия, която обяздвала коне. Когато Персей пристигнал без кон за подарък, както било поръчано от Полидект, Полидект поискал от него да му донесе главата на Медуза, единствената смъртна Горгона, надявайки се, че Персей ще се провали.
Боговете Хермес и Атина, обаче, напътстват Персей. Говори се, че Атина помага при убийството на Медуза, защото девойката позволявала красотата ѝ да се сравнява с тази на Атина. Персей получава от няколко нимфи крилати сандали, торба наречена кибисис, в която да сложи главата на Медуза, и шапката на Хадес, носеща невидимост. Освен това Хермес му дава адамантов сърп. Персей пристига в дома на Горгоните докато спят. Стоейки над спещите същества, Атина води ръката на Персей, докато той гледа към отражението в бронзов щит за да не се вкамени, ако Горгоните се събудят, и така той отсича главата на Медуза. От нея изскачат крилатият кон Пегас и Хрисаор. Персей прибира главата на Медуза в торбата кисибис, но в момента, в който си тръгва, двете живи Горгони се будят и се опитват да го подгонят, но не го виждат, тъй като шапката го прави невидим.
Главата на Медуза
След като погубва Медуза, Персей многократно използва главата ѝ. Докато някои версии на историята за Ариадна, Тезей и Дионис разказват, че Ариадна била убита от Артемида, според други Персей случайно я превърнал в камък, след като Дионис му обявил война. Главата на Медуза също се оказва полезна при спасяването на Андромеда, която била вързана за скала като жертвоприношение на морския звяр Кит. Майка ѝ твърдяла, че Андромеда била по-красива от Нереидите, което ги разгневило, а Посейдон, богът на морето, бил на тяхна страна. Отказвайки се от Андромеда бил единственият начин да се укротят потопите на морския бог и морското чудовище. Персей се влюбил в Андромеда, в мига, в който я видял, победил морския звяр и я освободил. Единственият проблем бил, че Андромеда вече била сгодена за чичо си, Финей. Персей обаче го вкаменил с главата на Медуза. След като се прибрал на остров Серифос, Персей превърнал Полидект и хората му в камък, отново използвайки горгонената глава, и направил Диктис цар. След това дал медузената главата на Атина, която я сложила в центъра на щита си, наречен егида, за да ужасява враговете си.
Трансформацията на Медуза в литературата и изкуството
Няма едно единствено описание на Медуза и Горгоните и характеристиките ѝ се променят според различни писатели и в различни области. Хезиод, в Тегония, не описва физическите качества на Горгоните, но Омир, в Одисея, споменава „главата на страшния изрод Горгона“ (11.636), а в Илиада описва Горгонейона върху егидата на Атина като „на Горгона главата, чудовище зло и опасно, грозно страшилище“ (5.741-742). В трагедията Прикованият Прометей, драматургът Есхил (VI-V век пр. Хр.) пише за Горгоните по следния начин: „трите им сестри — крилатите горгони, змиекосите чудовища. Погледне ли ги смъртен, вледенява се“ (798-799). В неговата Дванадесета Питийска Ода, Пиндар споменава „зловещите и страшни жалби на жестоките Горгони“, „косите им, змии ужасни“ и главата на хубавобузата Медуза (12.7-16). Той също разказва как Атина измисля авлоса за да възпроизведе „мелодия и сложна, и красива, напомняща за плачещата песен звучна на Евриала“ (12.20-21), докато безсмъртните сестри на Медуза гонят убиеца ѝ.
По-късно, през римския период, гръцкият писател Псевдо-Аполодор ги описва като с „глави с люспести змии навити около тях и с големи бивници като тези на свиня, и с ръце от бронз, и с крила от злато, с които могат да летят; и те превръщали всеки, който ги погледне, в камък“ (11.4). Според Метаморфозите на Овидий, основния източник на версията, в която красива девойка се превръща в чудовище, от трите Горгони единствено Медуза имала змии вместо коса. Той разказва как Медуза имала завидно хубави коси и много мъже я искали преди да бъде изнасилена от Нептун в храм посветен на Минерва, след което богинята наказала Медуза превръщайки красивите ѝ коси в змии. Вървейки към дома на Горгоните, Персей подминал много статуи – хора и животни вкаменени от Медуза – и отсякъл главата ѝ докато тя спяла.
Както в литературата Медуза е описана по различни начини, като страшно чудовище или красива девойка, така и в изкуството на древна Гърция тя е показана разнообразно. Главата или лицето на Медуза, наречени Горгонейон, е обичаен елемент в древногръцката керамика, изкуство и архитектура. Това, което е уникално за нейния образ, е че тя обикновено гледа напред, в анфас. Това е необичайно в сравнение с много други фигури в древногръцкото изкуство, с лица често показани в профил. През архаичния период, от VIII до началото на V век пр. Хр., Горгонейонът може да се намери върху храмови фронтони и антефикси, статуи и керамика. Медуза е изобразена с голямо закръглено лице, брада, кучешки зъби или бивници, крила и често с отворена уста и изплезен език.
Медуза продължила да бъде изобразявана гледаща направо с дива коса върху съдове и керамика, и дори върху щитове и нагръдници, но в продължение на времето чертите ѝ стават по-женствени и човекоподобни. Медуза може да се намери навсякъде в древногръцкото, елинистическото и римското изкуство, и ставайки по-очовечена, основно върху древногръцката керамика, тя често запазва крилата си, най-вече когато е показана в цял ръст. Лицето на Медуза и, преди всичко, смъртта ѝ не само се превръщат в известно изображение, но също така Горгонейонът става защитен инструмент, за който се вярвало, че можел да пази от злото.
