Мелеагър

Определение

Mark Cartwright
с , преведено с Prolet Decheva
публикувано на 08 февруари 2016
Налични на други езици: Английски език, Френски
Meleager & the Calydonian Boar (by Mark Cartwright, CC BY-NC-SA)
Мелеагър и Калидонския глиган
Mark Cartwright (CC BY-NC-SA)

Мелеагър (гръцки: Мелеагрос) е герой от древногръцката митология, известен с това, че води експедицията за лова на Калидонския глиган, който тормозел царството на Ойней в Етолия, в централнозападна Гърция. Легендата е описана в Илиада на Омир и в по-късните епоси Ехойаи и Миний и е популярна тема в древногръцкото и по-късното изкуство, от вазопис до релефни саркофази.

Ловът на Калидонския глиган

Историята за Мелеагър е спомената за първи път в Девета песен на Омировата Илиада, въпреки че преданията са вероятно много по-стари. Там тя се разказва от Феникс с цел да убеди Ахил да се присъедини отново в Троянската война. Ахил бил разсърден, че Агамемнон, предводителят на гръцката армия, откраднал хубавата му награда Бризеида, плячкосана във войната. Тъй като нещата не вървели добре, отчаяните гърци изпратили Одисей и Феникс да убедят най-великия гръцки воин да участва отново в битките. Съответно легендата за Мелеагър и лова на Калидонския глиган се използва като поучителна история, за да покаже на Ахил правилния начин на действие.

Феникс разказва, че легендата е много стара, от епохата на героите. Бедите започнали, когато Ойней, царят на етолийците в град Калидон в централнозападната част на Гърция, забравил да принесе жертва на Артемида. Явно царят принесъл жертви на всички останали олимпийски богове, но по незнайна причина изключил богинята на лова. Разгневена от тази обида, Артемида изпратила огромен глиган с четинеста кожа и големи бели бивни да сее ужас в царството. Първоначално звярът опустошил царските овощни градини, но когато се опитали да го хванат, започнал да убива хора. Най-накрая Ойней дал на сина си Мелеагър задачата да събере група герои, способни да победят чудовището.

Мелеагър бил велик воин и добил слава като един от Аргонавтите.

Мелеагър бил велик ловец и воин, спечелил вече слава като един от Аргонавтите, който заедно с водача им Язон, успешно намерил Златното руно. Според някои версии той дори бил син на Арес, бога на войната. Мелеагър, екипът му от прочути герои, включващ Диоскурите, Язон, Тезей, Пелей и Аталанта, и техните ловни кучета в действителност убили глигана, но за съжаление избухнала война за главата и кожата му. Войната се водила между етолийците и местните им съперници, куретите (да не се бъркат с Критското племе), които обсадили град Калидон.

Мелеагър и куретите

Войната продължила дълго време и не вървяла зле за етолийците, тъй като здравите стени на града им държели на всичко, което куретите хвърляли срещу тях. Обаче на Мелеагър, също като на Ахил, му писнало от битките и се оттеглил. Той бил ядосан на майка си Алтея, която го прокълнала за това, че погубил вуйчо си и, оттегляйки се от войната, искал да прекара повече време с хубава си жена, Клеопатра. Лишени от бойните умения на Мелеагър, етолийците започнали да губят. Пратеници го призовавали да защити града си в най-тежкия му час, родителите му, жреци, приятели, дори сестрите му го умолявали да се върне в битката, но молбите им и обещанията за велики дарове и която и да пожелае част от царството не успели да трогнат Мелеагър. Единствено след като Клеопатра го помолила и му припомнила за ужасната съдба на градовете, опожарени и плячкосани от враговете им, той най-накрая се присъединил обратно във войната. Обличайки блестящите си доспехи, Мелеагър довел етолийците до крайна победа, но се случило така, че никога не получил обещаните подаръци.

Roman Sarcophagus (Detail)
Римски саркофаг (детайл)
Mark Cartwright (CC BY-NC-SA)

Феникс показва на Ахил, че той, също като Мелеагър, кара народа си да страда без причина и че ако сега се върне в борбата, няма да изгуби обещаните му дарове. В края на краищата обаче това, което убеждава Ахил пак да се бие срещу троянците, е смъртта на верния му приятел Патрокъл, а не поучителната легенда разказана от Феникс.

Смъртта на Мелеагър

Според старогръцката традиция Мелеагър, разбира се, умира, но не знаем при какви обстоятелства. Според някои източници е убит от Аполон. В по-късни версии смъртта на Мелеагър в описана в по-големи детайли и се разказва, че начинът, по който умира, е предсказан дори преди раждането му. Майка му, Алтея, била предупредена от трите Мойри, че синът ѝ ще е жив докато една главня в огнището ѝ не изгори. Тогава Алтея грабнала запаленото дърво, угасила го и го скрила в един шкаф. Години след това и след успешния лов на Калидонския глиган Мелеагър убил двамата си вуйчовци при мистериозни обстоятелства, може би след като откраднали глиганската кожа от възлюбената му, войнствената Аталанта. Прочутата ловджийка получила дебелата кожа на глигана като награда за това, че копието ѝ било първото, което успяло да я пробие. Научавайки за убийството на братята си, Алтея взела главнята и прибързано я хвърлила в огъня. Когато изгоряла, така изтлял и Мелеагър. В ужасно разкаяние Алтея отнела живота си.

Statue of Meleager
Статуя на Мелеагър
Mark Cartwright (CC BY-NC-SA)

Мелеагър се появява за последен път в старогръцката митология, когато среща героя Херкулес в царството на Хадес. Последният подвиг на Херкулес бил да хване триглавия пес Цербер, който пазел вратите на ада. Духът на Мелеагър подшушнал на Херкулес да занесе любовна вест на сестра му Деянира в света на живите и я препоръчал за жена на героя.

Мелеагър в изкуството

Ловът на Калидонския глиган се появява за първи път в древногръцкото изкуство през VI век пр. Хр., изобразен върху керамика, и продължава да е популярен сюжет и през римската епоха. Едно от най-ранните сигурни изображения е върху Ваза Франсоа (570-565 г. пр. Хр.), където не само героите, но дори и кучетата са надписани. В скулптурата, митът е изобразен върху метоп на Сикионийската съкровищница в Делфи от около 560 г. пр. Хр. Може би едно от най-енергичните изображения е върху римски мраморен саркофаг от Виковаро, сега в Капитолийските музеи в Рим. Мелеагър също е главен герой в едноименната пиеса на Еврипид, инсценирана за първи път през 416 г. пр. Хр., но днес изгубена.

Библиография

Световна историческа енциклопедия е асоцииран партньор на Amazon и печели комисионна от квалифицирани покупки на книги.

За преводача

Prolet Decheva
Пролет има магистратура по история на изкуството от университета в Мюнхен с фокус към културата на късната античност.

За автора

Mark Cartwright
Марк е писател историк, който се установил в Италия. Неговите специални интереси включват грънчарство, архитектура, световна митология и откриване на идеите, които всички цивилизация споделят помежду си. Има магистърска степен по политическа философия и е директор „Издателската дейност” на Енциклопедия по световна история.

Цитиране на тази работа

Стил APA

Cartwright, M. (2016, февруари 08). Мелеагър [Meleager]. (P. Decheva, Преводач). World History Encyclopedia. Извлечено от https://www.worldhistory.org/trans/bg/1-11901/

Чикагски стил

Cartwright, Mark. "Мелеагър." Преведено от Prolet Decheva. World History Encyclopedia. Последна промяна февруари 08, 2016. https://www.worldhistory.org/trans/bg/1-11901/.

Стил MLA

Cartwright, Mark. "Мелеагър." Преведено от Prolet Decheva. World History Encyclopedia. World History Encyclopedia, 08 фев 2016. Уеб. 18 сеп 2024.