Ариадна е героиня от древногръцката митология, най-известна с това, че помага на Тезей на надвие Минотавъра, чудовищен наполовина човек и наполовина бик, който е неин полу-брат, както и да избяга от Лабиринта под двореца в Кносос, построен по поръчка на баща ѝ, цар Минос.
Начало и семейство
Ариадна произлиза от могъщ род в древногръцката митология. Майка ѝ е Пасифея, дъщеря на бога на слънцето, Хелиос, а баща ѝ – царя на остров Крит, Минос. Жените от рода играят съществени роли в множество важни митове. Лелята на Ариадна е Цирцея (или Кирка), вещицата която в Одисея на Омир превръща хората на Одисей в свине. Медея, чиято история е подобна на тази на Ариадна, е нейна братовчедка. Също като Ариадна, Медея дава възможност на старогръцки герой да осъществи легендарните си подвизи, но по-късно той я изоставя. В нейния случай, Медея дава на Язон и аргонавтите вълшебен мехлем както и инструкции, за да успеят да откраднат златното руно от баща ѝ Еет, цар на Колхида.
По-късно сестрата на Ариадна, Федра, се омъжва за Тезей, но се влюбва в сина му Иполит и причинява поредица от трагични събития, които водят до това, Тезей да е отговорен за смъртта на собствения си син, както Еврипид описва в старогръцката трагедия Иполит.
Историята за майката на Ариадна е може би най-странна и шокираща от всички. След като бащата на Ариадна, цар Минос, обижда бога на морето, Посейдон, отказвайки да му принесе в жертва прекрасен бял бик, Посейдон го наказва, като кара жена му Пасифея да се влюби в бика. В последствие Пасифея моли майстора-занаятчия Дедал да издяла реалистична дървена крава, в която тя да се скрие, за да съблазни бика. Резултатът от този съюз е Минотавърът, чудовище с човешко тяло, но с глава на бик и ненаситен глад за човешка плът. Създанието е полу-брат на Ариадна. Баща ѝ го изпраща в тъмните дълбини на Лабиринта, от които Минотавърът никога не може да избяга.
Author Promotion
Ariadne
Hypnotic, propulsive, and utterly transporting, Jennifer Saint's Ariadne forges a new epic, one that puts the forgotten women of Greek mythology back at the heart of the story, as they strive for a better world.Тезей и Лабиринтът
Бащата на Ариадна, Минос, заключва Минотавъра в лабиринт под критския дворец в Кносос. В митологията Лабиринтът е заплетено подземие измислено от Дедал. Той е достатъчно изобретателен и хитър, за да гарантира, че то е толкова озадачаващо, че който веднъж влезе, никога не може да намери пътя на обратно. След завършването му Минос заключва Дедал в двореца си, за да е сигурен, че тайната на Лабиринта няма да бъде разкрита.
Периодично – понякога веднъж годишно, друг път на всеки седем или девет години – 14 заложници, седем девойки и седем младежи от Атина, биват пратени в Лабиринта като жертвоприношения, които да бъдат изядени живи от чудовището. Тезей, който пристига в Атина, за да намери баща си, предлага себе си като доброволна жертва, за да убие Минотавъра и да сложи край на страшната традиция.
Когато Тезей пристига на остров Крит, Ариадна се влюбва в него и решава да му помогне, давайки му оръжие и червена нишка, с която да намери пътя си на обратно и да излезе от Лабиринта, след като убие Минотавъра. Често се описва, че Ариадна е привързана към Минотавъра и му симпатизира, но смята, че е по-важно да помогне на Тезей или заради чувствата си към него, или от ужаса към продължаващото избиване на невинни атински младежи (или, може би, заради комбинацията от двете).
Изоставяне на остров Наксос
Действията на Ариадна и предателството към баща ѝ означават, че след като осигурява победата на Тезей, тя трябва да избяга от дома си заедно с него. Героят обещава на Ариадна, че ще се ожени за нея, и двамата стигат до остров Наксос. Тезей обаче изоставя спящата принцеса на острова и се връща в Атина без нея. В някои версии на историята той я оставя по собствена воля, което би било егоистичен акт. В писмото си в Героини на Овидий (43 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) Ариадна беснее срещу него и го обвинява, че той искал да се върне в Атина и да се хвали с подвизите си без да се налага да признае ключовата ѝ роля за успеха му.
Възможно е мотивите му да са малко по-различни, но все пак непочтени. В някои версии на мита Тезей оставя Ариадна на Наксос, защото тя е толкова измъчена от болест по пътя към Атина, че не може да продължи. След това тя или умира, раждайки близнаци на Тезей, или е убита от Артемида. В други версии тя се обесва от отчаяние, след като осъзнава, че Тезей е заминал (по каквито и да било причини) и че тя е заточена на непознат остров без възможност да се върне при семейството, което е предала.
Съществуват обаче интерпретации на историята, които до известна степен оневиняват Тезей и правят действията му не толкова жестоки. В тези варианти олимпийският бог на виното Дионис, пленен от красотата на Ариадна и желаещ той да се ожени за нея, заповядва на Тезей да я остави. Тезей не може да се противопостави на бога и се отказва от нея. Когато Дионис и Ариадна се венчават, той ѝ дава прекрасна корона, която по-късно превръща в съзвездието Северна корона. В Метаморфози Овидий описва как скъпоценностите от короната се превръщат в горящи звезди. Ариадна и Дионис имат много синове, чиито брой варира според различни източници между един и шест, въпреки че понякога се смята, че две от децата на Ариадна са от Тезей.
Смърт и безсмъртие
В Одисея на Омир Одисей вижда сянката на Ариадна в Подземния свят и научава, че по незнайни причини тя е убита от Артемида на остров Наксос. Плутарх (ок. 45/50 - ок. 120/125 г. сл. Хр.) пише, че тя умира при раждане на Наксос, след като Тезей я оставя там, докато е бременна. Според множество източници Дионис я прави безсмъртна, или като я освобождава от Подземния свят (както прави също с майка си, Семела), или като превръща короната ѝ в небесно съзвездие.
По-стари версии на историята за Ариадна обаче изобщо не споменават Тезей. В тях Ариадна предхожда Тезей с няколко поколения, води война заедно с Дионис срещу аргийците и загива. В Дионисиака (или Деянията на Дионис) Нон от Панополис (V в. сл. Хр.) описва превръщането ѝ в камък при битката срещу аргийците, в която Персей ѝ показва главата на Медуза. Това силно разгневява и наскърбява Дионис, който я връща от Подземния свят, за да я направи богиня.
Символи и изображения в изкуството
В древногръцкото изкуство Ариадна е свързана с червената нишка, която дава на Тезей, за да излезе от Лабиринта. Тя също се асоциира с танцовата площадка, създадена за нея от известия изобретател Дедал. Хорото е описано в Илиада като част от картината, която Хефест изобразява върху щита на Ахил. Завъртените и сложни стъпки на гръцкото хоро отразяват идеята за лабиринта, символ, дълбоко свързан с Ариадна.
В живописта и скулптурата на класическа Гърция често е показано как Ариадна спи на остров Наксос преди да се събуди и узнае, че Тезей я е изоставил или че Дионис я е намерил. Чести са и изображения, представящи я заедно с Дионис. Тя също е изобразена върху древногръцката керамика (например във вазописа) с Дионис, менади и сатири като част от сцени, показващи вакхически обреди, изпълнявани от последователите му.
Кносос
Останките от двореца в Кносос на остров Крит са голям археологически обект от бронзовата епоха, които разкриват връзки с мита свързан с това място. Предполага се, че сложният дизайн на коридорите може да е дал вдъхновение за историята на Лабиринта. Запазени фрески по стените на двореца показват древния спорт прескачане на бик, при който мъже се прехвърлят над бикове. Спортът може да се асоциира с легендата за Минотавъра, митичното чудовище между човек и бик. Така из проучените останки има материални връзки между мястото и митичните истории, разказвани за легендарните му жители.
