Калиграфията се е утвърдила като най-важната форма на
древно китайско изкуство заедно със живописта и добива
първостепенно значение по време на династията Хан (206 г. пр. н. е. - 220 г.). От всички образовани мъже и някои придворни дами се е очаквало да владеят до съвършенство това изкуство, очакване, което се e запазило в ново време. За разлика от обикновеното писане, добрата калиграфия показва превъзходно владеене на четката и внимание към композицията, като в същото време е важен и същинският начин на изписване, а стремежът е към постигане на бързи и спонтанни щрихи. Стилът на калиграфията, нейната философия и материали са повлияли на стиловете в
китайската живопис, особено на пейзажната живопис, а много
от древните шрифтове все още се имитират от съвременното
китайско писмо.
Материали
За направата на меките четки, използвани в калиграфията са използвани животински косми (или по-рядко пера), подрязани така че да се получи заострен връх и привързани към бамбукова или дървена дръжка. Използваният от калиграфа туш се е приготвял от него самия чрез триене на изсушена животинска или растителна маса, смесена с минерали и лепило върху мокър камък. Дървото, бамбукът, коприната (от около 300 г. пр. н.е.), а след това хартията (от около 100 г.) са най-често срещаните повърхности за писане, но калиграфия може да се срещне и върху такива предмети от ежедневния бит, като ветрила, паравани и знамена. Най-добрият материал обаче е хартията, а изобретяването на хартия с по-добро качество – приписвано на Цай Лун през 105 г. – помага за развитието на повечето художествени стилове в калиграфията, защото нейната абсорбираща способност улавя всеки нюанс на щриха, нанесен с четка.
Техники на писане
Умение, което бързо е развива, калиграфията се превръща в едно от шестте класически и древни изкуства наред със церемониите, музиката, стрелбата с лък, карането на колесница и числата. От опитните китайски калиграфи се е очаквало да използват щрихи с различна дебелина, малък наклон и плавен преход помежду им – всичко това прецизно разположено във въображаеми пространства на страницата – за да се създаде едно цяло, носещо удовлетворение от естетична гледна точка.
Историкът Р. Даусън описва по следния начин притегателната сила на калиграфията, създадена от опитна четка в сравнение с печатната версия:
Печатните йероглифи са като фигури във викторианска фотография, замръзнали пред погледа на зрителя, а изписаните с четка танцуват по страниците с грациозността и виталността на балета. Красивите форми на китайската калиграфия всъщност са сравнявани с природни красоти и за всеки щрих се е смятало, че е бил вдъхновен от природен обект и че носи в себе си енергията на живо същество. Следователно китайските калиграфи са търсели вдъхновение, като са наблюдавали природни явления. Най-известните от тях, Уан Сиджъ, обичал да наблюдава гъските, понеже грациозните и леки движения на техните шии му напомняли за изкусното владеене на четката, а за монахът Хуай-су, се е говорело, че е ценял безконечното разнообразие, възможно при бързописният
шрифт в калиграфията, известен като „тревисто писмо”, като наблюдавал летните облаци, носени от вятъра. (201-202)
Калиграфски шрифтове
В древната китайска калиграфия съществуват пет основни шрифта:
- Печатен шрифт („джуаншу”) - използван от около 1200 г. пр. н.е.;
- Канцеларски шрифт („лишу”) - от около 200 г. пр. н.е.;
- Нормален шрифт („кайшу”, „джъншу” или „джънгшу”) - от около 200 - 400 г.;
- Ръкописен шрифт („синшу”) - от IV век;
- Бързописен шрифт - („цаошу”) - от VII век.
Печатният шрифт, както подсказва името му, е бил официален шрифт, използван за печати и други официални документи, поради това че при него щрихите, нанесени с четката са били с еднаква дебелина и с по-малко промени в посоката на движение, което го прави по-лесен за възпроизвеждане от майсторите на печати. Канцеларският шрифт с характерното за него разширяване в края на щриха също е бил официален стил и е използван като делово писмо от чиновници и държавни служители. По-късно се налага като обичайният шрифт за надписи. И двата шрифта - печатния и канцеларският - се възраждат като художествени шрифтове през XVII век и XVIII век. Нормалният шрифт е бил стандартната форма за писане и е най-широко използваният днес. По-експресивният ръкописен шрифт е бил най-популярното средство за артистично изразяване, а също се е използвал и за бележките, добавени към картините. И накрая, бързописният шрифт, понякога наричан също „тревисто писмо”, понеже е бил най-бърз за възпроизвеждане и „най-необуздан “ в това че художникът не се е подчинявал на установените писмени норми, в резултат на което някои йероглифи са били трудни за разпознаване.
Независимо от тези широко използвани стилове, всеки калиграф, разбира се, е развил свой собствен стил. Един калиграф може да се стреми към прецизност за сметка на спонтанността, да предпочита пищност пред изящество или да се съсредоточава върху местата, оставени празни в композицията. Резултатите от писането освен от гледна точка на естетика са били оценявани и с други цели, както обяснява тук историкът Д. Дилън:
Понеже писането на човек се считало като ключ към нрава, моралните ценности и познания, императорите от династиите Тан и Сун често са избирали своите министри според качеството на тяхната калиграфия. Съществуването на
калиграфската традиция се основава на идеята, че
калиграфията би могла да изрази спонтанните чувства на истински проницателната личност чрез движение на духа, неговото преобразуване от невидим във видим образ, в даден момент. (37)
Прочути калиграфи
Както във всяко друго изкуство, най-надарените майстори на калиграфията са се прочули със своето творчество, a техните шрифтове са били копирани и използвани при такива нововъведения като печатните книги. Най- почитаният от всички китайски калиграфи, както вече бе споменато е Уан Сиджъ (около 303 - около 365 г.), независимо че е бил ученик на Лейди Уей (272 - 349 г.). Няма запазени образци от шрифтове на нито един от тях, освен може би в запазени копия на Сиджъ. Синът на Уан Сиджъ, Уан Сианджъ (344-288 г.) е друг известен калиграф, като често двойката е наричана „двамата Уан”. Чжао Мeнфу (1254 - 1322 г.) е бил друг знаменит калиграф, който е създал толкова прецизни йероглифи, подредени красиво в квадратчета върху хартия, че печатарите са използвали неговия шрифт за своите собствени печатарски блокчета.
Образците на шрифтове и стилове, създадени от тези майстори често са били копирани на дърво или камък, за да бъдат запазени и от тях са правени мастилените типографии. Това дава възможност хартиените копия да бъдат разпространявани навсякъде и шрифтовете да бъдат имитирани от не толкова известни калиграфи. Такива копия са били от полза и за императорите, които са искали да наложат един стил спрямо друг по време на своето управление и са се превърнали в безценно свидетелство за развитието на китайската калиграфия, която и днес продължава да бъде източник на познание и обект на подражание.
Образци на известна калиграфия са се запазили под формата на писма, уводи към книги, литературни произведения, религиозни текстове, бележки, направени върху картините и гравирани стели, надгробни камъни и плочи, където каменоделецът точно е копирал творбата на прочут калиграф. В древността дори са били събирани образци на изящната калиграфия от известни калиграфи, по-специално в библиотеките на императорите, или даже тези образци са били отнасяни с тях в гроба. Били са толкова ценени, че са изработвани фалшификати и са се продавали като оригинали на колекционери. Като още едно доказателство за значението, придавано на образци от калиграфията на велики майстори от миналото е, че истинската стойност на текста често не е съответствала на цените и колекционерският интерес. Съществуват много отрязъци (ленти), които може да са много стари и особено ценни, но в действителност са просто коментари за времето или бележка за подарък на портокали.
Влияние върху живописта
Техниките и нормите при писане ще окажат влияние на живописта, където критиците са търсели въздействащото използване на щрихите, нанесени с четка от художника, тяхната непринуденост и разнообразие, за да се създаде илюзия за дълбочина. Още едно влияние на калиграфското изкуство върху живописта е било значението, отдавано на композицията и използването на празно пространство. В края на краищата калиграфията продължава да играе такава важна роля, че даже се поява на картини, за да опише и обясни какво вижда наблюдателят, укаже заглавието (въпреки че не всички картини имат заглавие, дадено от оригиналния художник) и отбележи мястото, където е била създадена, както и лицето, за което е предназначена. С времето такива бележки и дори стихове стават неразделна част от общата композиция, както и неделима част от самата картина.
Съществувала е и мода за добавяне на надписи от следващите собственици и колекционери, като за тази цел дори са се добавяли допълнителни парчета от коприна или хартия към оригиналното произведение. От VII век собствениците например често са добавяли своя собствен печат с червено мастило и ако картината е сменяла собственика си, тогава новият собственик е поставял своя печат, така че историята на собствеността на творбата понякога е могла да бъде проследена в продължение на стотици години. Изглежда, че китайските картини са би предопределени за това постоянно да бъдат допълвани и украсявани с изящна калиграфия.
