Ан Болейн (около 1501-1536) е втората жена на Хенри VIII (управлявал 1509-1547), чието кратко управление като кралица е известно като „Хилядата дни на Ан”, е обвинена в прелюбодейство и екзекутирана в Лондонската Тауър през май 1536 г.
Хенри успява да направи Ан своя кралица, когато първият му брак с Катерина Аргонска (1485-1536) най-накрая е анулиран след много усилия през 1533 г. Все още в търсене на наследник, кралят ще се разочарова още веднъж, когато Ан ражда дъщеря - бъдещата кралица на Англия Елизабет I (управлявала 1558-1603). Екзекуцията на Ан - финален брутален акт на един злощастен брак, дава свобода на Хенри да се ожени за своята трета съпруга Джейн Сиймор и да продължи да преследва своя блян за мъжки наследник.
Катерина Аргонска
През юни 1509 г. Хенри VIII (роден 1491 г.) се жени за испанската принцеса Катерина Аргонска, която първоначално е омъжена за по-големия брат на Хенри - Артур през 1501 г., но принцът умира на следващата година. В началото бракът на Хенри изглежда щастлив, но от шестте деца на кралицата оцелява само едно момиче - Мери, родено през февруари 1516 г. По това време любовницата на Хенри, някоя си Елизабет Блaунт, му ражда незаконнороден син - Хенри Фицрой, Херцог на Ричмънд (роден 1519 г), и в последствие кралят започва да упреква своята кралица за това, че не е в състояние да роди здрав и законнороден наследник от мъжки пол. Катерина е шест години по-стара от Хенри и разликата във възрастта започва да се усеща към средата на 20-те години на 16 в. А кралят копнее за по-млада жена, която би могла да го дари със син. Анулирането на брака му, както кралят нарича своето „велико дело”, обаче ще се окаже доста трудно и ще има сериозни последствия.
От около 1526 г. в полезрението на Хенри VIII попада хубавата придворна дама Ан Болейн - по-младата сестра на Мери Болейн, една от неговите предишни завоевания. Ан, родена около 1501 г., е дъщерята на сър Томас Болейн (бъдещият граф на Уилтшир) и Елизабет Хауърд, която пък е дъщеря на Томас Хауърд, херцога на Норфолк. Тя дори има кралско потекло, понеже нейната леля е най-младата дъщеря на Едуард IV (управлявал 1461-1470 и 1471-1483). В годините на своята младост Ан живее в семейния дом - замъка Хевър в Кент, а след това се обучава в Нидерландия и френския кралски двор. Ан се присъединява към двора на Хенри през 1522 г.
Тъмнокоса, елегантна и изтънчена, Ан e достатъчно умна, за да осъзнае, че й предстои да се превърне в пионка в голямата игра за трона, отхвърля бижутата, с които Хенри я ухажва, и отказва да легне с краля преди да се оженят. За тази цел през 1527 г. Хенри пише писмо на Папа Клемент VII (управлявал 1523-1534), изказвайки предположение, че липсата на мъжки наследник е Божие наказание за това, че Хенри взема за жена жената на своя починал брат - идея, застъпена в Стария завет (Забраната на Левит, Левит, Глава 20 и 21). Следователно, кралят моли папата да анулира брака, понеже поначало никога не е трябвало да бъде разрешаван.
За нещастие на Хенри, Папа Клемент VII има намерение да поддържа добри отношение с най-могъщия владетел в Европа по онова време - императорът на Свещената римска империя Карл V (управлявал 1519-1556), който не е друг, а племенникът на Катерина. Освен това не е за вярване, че Катерина и Артур, бидейки толкова млади по онова време, са консумирали брака си. И така, „Забраната на Левит” не важи в този случай. Въпреки всички усилия на тогавашния министър на Хенри, архиепископът на Йорк Томас Уолси (около 1473 - 1530), „великото дело” e в задънена улица. Когато Томас Кромуел (около 1485-1540) поема делото на Хенри от Уолси (който е щял да бъде съден за измяна, но умира по пътя към съда), изборът на Хенри е тласнат към логичната му посока: Англия ще има своя собствена църква, освободена от задълженията си към Рим. Хенри се придържа към своето тълкуване на Библията, по-висш авторитет дори от от решението на един папа.
Следващата тактическа стъпка на Хенри е да отдели Катерина от дъщеря й Мери за постоянно и да я мести из страната в различни порутени резиденции, въпреки че това не намалява популярността на кралицата сред народа. Междувременно Хенри и Ан Болейн живеят заедно (но не спят заедно). Ан получава титлата „Маркиза на Пембрук” със съответните имения и приходи. Кралят е достатъчно уверен от морална гледна точка, за да пътува до Франция с Ан като негова официална съпруга през октомври 1532 г. Някъде пред декември 1532 г. Ан, вероятно смятайки едно бебе като най-добрият начин да се отърве от своята съперница Катерина, преспива с краля и забременява.
Разделена църква
Новият архиепископ на Кентърбъри Томас Кранмър, който също иска да отдели английската църква от Рим, а през 1529 г. е и капелан на бащата на Ан, официално анулира първия брак на Хенри на 23 май 1533 г. С приемането на „Закона за ограничаване на обжалванията” от Парламента (изготвен от Кромуел), Катерина няма възможност да обжалва. Решението е окончателно. Анулирането и приемането от Парламент на „Закона за престолонаследника “(30 април 1534 г.) означава, че дъщерята на Катерина Мери се обявява за незаконнородена, полага се клетва за вярност към кралица Ан и всички нейни потомци се признават за официални наследници на трона. На Катерина се забранява да използва титлата „Кралица на Англия” и вместо това трябва да използва титлата „Вдовстващата принцеса”. Катерина фактически живеейки под домашен арест, умира от рак през януари 1536 г.
В крайна сметка заради постъпките му папата отлъчва Хенри от църквата и за да замени папата като глава на католическата църква в Англия, Хенри обявява себе си за глава на англиканската църква. Това се постига с „Акта за върховенството” от 28 ноември 1534 г. и означава, че над Хенри и всички следващи английски монарси имат само една по-висша институция -самият Бог. Реформацията на средновековната църква има своите поддръжници, които гледат на институцията, като твърде богата, корумпирана и узряла за промяна, но също и своите противници - по-специално бившият канцлер сър Томас Мор (1478-1535), който е екзекутиран през 1535 г., както и протестиращите в така нареченото „Поклонение на благодатта” през 1536 г. в Северна Англия.
Брак и дъщеря
Хенри се жени за Ан тайно на 25 януари 1533 г. дори преди официалното анулиране на първия му брак. Натискът наистина е голям, понеже едно извънбрачно родено дете не би било признато от всички за законен наследник на краля. Коронацията на Ан, която по това време е в напреднала бременност, се състои на 1 юни 1533 г. Въпреки това подкрепата на обществеността за Катрин все още е явна, понеже хора от тълпата се подиграват на Ан по пътя й до Уестминстър, скандирайки „Нан Булън няма да бъде нашата кралица !". Ан, без съмнение, изглежда невъзмутима возейки се в златна карета и носейки роба, обкичена с перли и скъпоценни камъни, готова да посрещне съдбата си - постигнала е това, което винаги е искала.
Ан обаче не е безгласна буква в кралския двор. Добре образована и вярваща в църковната реформа, тя покровителства учени и реформатори, подкрепя разпространението на преводи на Библията на английски, както и внася и разпространява евангелистки книги. Благодарение на влиянието на Ан такива реформистки фигури, като Хю Латимър и Никълъс Шакстън, стават епископи. Кралицата също така помага на бедните и е защитник на социалните реформи.
На 7 септември 1533 г. Ан ражда дъщеря, Елизабет. Ще последват и други бременности, но тези бебета ще бъдат изгубени - две чрез помятания (1534 г. и 1535г.) и едно мъртвородено момче (1536 г.). Хенри отново започна да обвинява жена си за липсата на мъжки наследник. Кралските отношения се влошават от своенравната Ан, която открито обижда краля в двора, както и от слуховете в чужбина, че английският крал не се е оженил за нищо по-различно от една обикновена проститутка. Съдбата на Ан е на път да последва тази на нейната предшественица, а очите на Хенри шарят в търсене на съпруга номер три - една реална възможност след смъртта на Катерина през 1536 г.
Процес и екзекуция
Когато кралят открива, че Ан има любовна връзка или може би просто защото страстта му вече се утолява от друга придворна дама - Джейн Сиймор, той нарежда арестуването на Ан. Кралицата е затворена в Лондонската Тауър на 2 май 1536 г. - многозначително в същите покои, в които отсяда преди своята коронация. Делото срещу кралицата е скалъпено от Томас Кромуел, най-вероятно защото Ан не е родила здраво мъжко отроче, което да прави компания на Елизабет в детската стая, а кралят е уморен от бурната им връзка. Кромуел е подпомогнат в търсенето си на фалшиви доказателства срещу кралицата от силната фракция, подкрепяща Катерина, все още с присъствие в двора, която не е забравила лошото отношение към своя католически владетел. За да бъде убедителен, Кромуел добавя и цял куп други обвинения. Те включват кръвосмешение със собствения й брат, лорд Рочфорд, афери с поне четирима любовници, опит за убийство чрез отравяне на съпруга й и дори вещерство. Oт любимия музикант на Ан, някой си Марк Смитън, са изтръгнати с мъчения признания за съучастие и на други лица, но самата Ан отрича всички обвинения, както и правят всички останали „любовници“.
Затворената кралицата пише пламенно писмо до своя крал, в което го умолява да не позволява „недостойно дело на едно нелоялно сърце към ваша милост някога да очерни мен или невръстната принцеса - Вашата дъщеря“ (цитиран в Джоунс, 178). Въпреки апелът и слабите доказателства, Ан е призната за виновна от съд, оглавяван от собствения й вуйчо - херцога на Норфолк. Бракът на Ан с Хенри е анулиран на 17 май и кралицата е осъдена на смърт в Лондонската Тауър. На Ан й е позволено да отговори на присъдата си и тя заяви следното:
„Мисля, че знаете добре, че причината, поради която ме осъдихте, е различна от онази, която Ви доведе до тази присъда. Единственият ми грях към краля бе моята ревност и липсата на смирение. Но аз съм готова да умра. Това, за което съжалявам най-дълбоко, е, че хора, които са били невинни и лоялни към краля, трябва да изгубят живота си заради мен."
(Джоунс, 180)
Кралицата предлага да се оттегли в женски манастир, ако Хенри прояви милост, но той не го прави, единствената му отстъпка е кралицата да бъде обезглавена, а не изгорена на клада, както традиционно се постъпвало с вещиците. На Ан е изпълнена една последна молба - специален палач да дойде от Франция, който да я обезглави с меч, а не с обичайната секира, с която понякога може да се наложат няколко удара, за да се постигне ужасната й цел. Говори се, че на 19 май 1536 г., преди да бъде обезглавена, Ан е заявила:
„Кралят бе добър с мен. Той ме превърна от обикновена девойка в маркиза. След това ме издигна до кралица. А сега ще ме въздигне до мъченица.“
(цитирано във Филипс, 103)
Братът на Ан и обвинените за нейни любовници също са екзекутирани, два дни преди кралицата. Принцеса Елизабет, подобно на своята полусестра Мери - дъщеря на Катерина Аргонска, е обявена за незаконнородена. Всички следи от Ан - от възглавниците с монограм до потретите - са премахнати от всички кралски дворци. В рамките на две седмици, Хенри се жени за своята трета съпруга, Джейн Сиймор, и тя най-накрая му ражда син - Едуард, роден на 12 октомври 1537 г. Дългоочакваната поява на мъжки наследник се оповестява с топовни салюти, камбанен звън и празненства в цяла Англия. За съжаление, Джейн умира малко след това и Хенри ще има още три съпруги. Когато Хенри умира поради влошено здравословно състояние през 1547 г., той е наследен от своя малолетен и освен това единствен син Едуард VI Английски (управлявал 1547-1553), който, благодарение на войните и кризата на първия брак на Хенри, наследява само едно обедняло кралство, дълбоко разединено по религиозни въпроси.
