Тезей е легендарен герой от древногръцката митология, смятан за ранен цар на Атина. Известен с подвизите си над злодеи, амазонки и кентаври, най-славното му приключение е убийството на страшния Минотавър в Лабиринта на критския цар Минос.
През класическия период Тезей започва да символизира съвършения атинянин, справедливия човек на действието, отдаден с всички сили в служба на града си и непоколебим пазител на демокрацията. Тезей е споменат в не една древногръцка трагедия, а битката му с Минотавъра е любим сюжет на древногръцките вазописци. Животът му също е описан в една от биографиите на Плутарх в Успоредни животописи.
Ранните приключения на Тезей: Подвизи
Според легендата за баща на Тезей се смята или бог Посейдон, или цар Егей на Атина. Майка му е Етра, дъщеря на Питей, цар на Троизена. Егей прелъстил Етра, но я предупредил да не казва на сина им преди да порасне кой е истинският му баща, което може би обяснява защо малкият Тезей се смятал за син на Посейдон. Така Тезей прекарал детството си в Троизена, в североизточната част на Пелопонес. Като младеж той намерил даровете на баща си, сандали и меч, които били заровени под тежка скала, чакаща Тезей да е достатъчно голям и силен, за да може да я вдигне. С тези свидетелства Тезей заминал за Атина, за да поиска наследството си, Атинското царството, тъй като той бил единственият син на Егей. Преди да стигне до града обаче му се наложило да се бие с различни злодеи и чудовища.
Първият злосторник по пътя бил Перифет, който разбивал с огромна желязна бухалка главата на всеки, който му се мернел пред очите. Тезей безцеремонно го убил и взел бухалката му като удобно оръжие за бъдещите си приключения. Подобен негодник бил Синид, който се навъртал около селата на Коринт и огъвал борове, за да убива хората минаващи през Коринтския провлак. Нашият герой погубил жестокия Синид, използвайки, разбира се, огънат бор. Според Плутарх Тезей имал син, Меланип, от дъщерята на Синид, Перигуна.
Следвал Скирон, който препречвал тесния морски проход през скалите на Мегара. Той със задоволство карал хората насила да му мият краката и когато клякали, за да го сторят, ги изритвал от скалата долу в морето. Дали нещастните пътници оцелявали падането било все едно, тъй като така или иначе щели да бъдат изядени от огромната костенурка, обитаваща тези места. Тезей сложил край на това злодейство, като ритнал Скирон в морето, за да стане храна на собствения си съдружник, костенурката, или, според друга версия, да се превърне в камък.
Следващ по ред бил Керкион, шампионът борец, който смачквал до смърт всеки, който му минел по пътя. Тезей го победил в собствената му дисциплина. Последният мерзавец бил Прокруст (или също Дамаст), който хващал пътници и ги мятал на легло. Ако пътникът бил прекалено висок за леглото, Прокруст му отсичал краката. Ако пък бил твърде нисък, го разтягал с тежести или забивал с чук крайниците му, за да го удължи. Тезей набързо се разправил с него, като го подложил на същото мъчение.
След като приключил със сеенето на мъртви злодеи из гръцката провинция, Тезей трябвало да убие злонравната свиня Фая, която вършела пакости отново в района на Коринт. Той най-накрая пристигнал в Атина, където ревнивата му мащеха Медея нямала ни най-малко намерение да му е в помощ. Тя и братовчедите му, Палантидите, многократно се опитали да се отърват от нашия герой, но засадите и опитите им да го отровят не постигнали нищо. След това Медея дала на Тезей гибелната задача да се разправи с Маратонския бик, който беснеел в провинцията. Героят уловил добитъка и го принесъл в жертва на Аполон. В други още приключения Тезей дори намерил време да помогне на Мелеагър в лова на Калидонския глиган и да придружи Язон и аргонавтите в търсенето на Златното руно, но най-голямото му изпитание тепърва предстояло.
Тезей и Минотавърът
Най-известното приключение на Тезей било да надвие Минотавъра на цар Минос на остров Крит. Всяка година (или всеки девет, според Плутарх) атиняните били принудени да изпращат седем млади момци и седем девойки като жертви на страшното чудовище с тяло на човек и глава на бик, което обитавало загадъчния Лабиринт в Кносос, построен от прочутия архитект Дедал. Според някои източници ужасният налог бил компенсация за смъртта на Андрогей, сина на цар Минос, убит от завистливи конкуренти, след като спечелил Игрите в Атина (според други версии той бил убит от Маратонския бик). Единственият по рода си Минотавър се родил от сношението между бик и Пасифея, жената на Минос, след като, за отмъщение над Минос, Зевс направил така, тя да се влюби в бика, който Минос отказал да даде в жертва в чест на царя на боговете.
За да сложи край на тази варварщина, Тезей доброволно предложил себе си като един от седемте младежи и отплавал за Крит. По пътя, с помощта на Амфитрита, жената на Посейдон, нашият герой намерил пръстен, който бил хвърлен в морето от Минос. Когато пристигнал, Тезей безстрашно влязъл в леговището на Минотавъра, от което никой никога преди това не бил излязъл жив. С помощта на Ариадна, една от дъщерите на Минос, героят маркирал пътя си през лъкатушещите се коридори на Лабиринта, използвайки топка прежда. След като повалил звяра с меча си, последвал нишката прежда обратно до входа на Лабиринта и освободил Ариадна от ужасните ѝ задължения към Минос.
Отплавайки обратно за Атина, Тезей доста невежливо изоставил Ариадна на остров Наксос, може би по съвет на богинята Атина, но царската щерка скоро намерила утеха в обятията на бога на виното Дионис, за когото се омъжила. В друга версия тя била погубена от Артемида по желание на Дионис, който бил сгоден за принцесата и се обидил, че я загубил заради Тезей. След това нашият герой направил спирка в Делос, принесъл жертва на Аполон и изиграл танц, който станал известен като геранос или танц на жерава, имитиращ движенията в Лабиринта.
Тезей продължил пътя си на обратно към къщи, но го сполетяла друга трагедия, тъй като забравил да смени корабните платна от черни с бели, както обещал на баща си преди да тръгне. Платната били черни в траур за обречените на смърт младежи, а белите щели да дадат знак на баща му, че всичко е минало успешно. Бащата на Тезей видял черните платна, помислил, че синът му е бил убит от Минотавъра, и се хвърлил в морето от скръб. След това морето било наречено на негово име Егейско море. Тезей наследил престола на баща си и започнал да управлява, като обединил в една политическа единица множеството малки селища в околността (синойкизъм) и установил епоха на мир и просперитет за Атина.
Битки с амазонки, кентаври и Хадес
Това обаче не е краят на приключенията на Тезей и той участва в редица други легенди. Заедно с Херкулес Тезей водил битка срещу амазонките, когато нападнали Атика, за да си върнат пояса на царицата им Хиполита (още Антиопа), който Херкулес откраднал в един от подвизите си. Според някои предания Хиполита била първата жена на Тезей и те имали син, Иполит. След това Тезей се бил с кентаврите, същества наполовина човеци и наполовина коне, които осуетили сватбата на добрия му приятел Пиритой от народа на лапитите.
Тезей също се опитал да отвлече Персефона от Хадес в Подземния свят, за да може Пиритой да се ожени за нея. Хадес обаче изобщо не възнамерявал да се откаже от невестата си толкова лесно (особено след перипетиите да я доведе в царството си) и изхитрил Тезей и приятеля му да седнат на тронове, които ги хванали в плен. Пристигайки в Подземното царство, за да улови кучето Цербер в последния си подвиг, Херкулес освободил Тезей, но Пиритой бил оставен на съдбата си.
Втората жена на Тезей била Федра, сестрата на Ариадна, от която той имал двама синове, Демофонт и Акамант. В ущърб на семейното щастие Федра се влюбила в доведения си син Иполит. Той обаче не отвърнал на ласките ѝ и обидената царица яростно казала на Тезей, че синът му бил опитал да я изнасили. Разгневен, Тезей поискал от Посейдон да накаже Иполит и, в отговор, от дълбините на океана богът на морето изпратил бик. Животното така уплашило конете на Иполит, че колесницата му се катурнала, младежът паднал в морето и се удавил. След това Федра, разядена от вина, се обесила и така се затворил типичният кръг на древногръцките трагедии.
В друго, този път успешно, отвличане Тезей откраднал Хубавата Елена, тогава още дете, и я дал на майка си, за да се грижи за нея докато порасне. Обаче Диоскурите, братята на Елена, освободили момичето. Затова те нападнали Атика и Тезей бил принуден да избяга на егейския остров Скирос. Там, според легендата, цар Ликомед го убил, като го бутнал от скала. Около 475 г. пр. Хр. костите му били намерени от атинския държавник и адмирал Кимон, който ги върнал в Атина и положил в храм посветен на Тезей (Тезейон). Всяка година Тезей бил почитан на фестивал, организиран в града в негово име (Тезея), и бил свързван с осмия ден от всеки месец, деня, в който според традицията героят пристигнал в Атина като младеж.
Какво е значенито на митовете за Тезей?
Митовете свързани с Тезей добили популярност през VI век пр. Хр., в началото на периода, в който Атина започва да придобива по-голямо влияние в Гърция. Възможно е Тезей да е бил подходяща алтернатива на другия велик древногръцки герой, Херкулес. Тезей дал на Атина престижно митично минало, различаващо се от това на други градове. Като съперник на Пизистратидите, които смятали Херкулес за символ на атинската сила, атинският държавник Клистен популяризирал Тезей. Дългата редица от злодеи, надвити от Тезей, също приличат по същество на онези от по-старата история за дванадесетте подвига на Херкулес. В битките си срещу амазонки и кентаври Тезей може да е метафора на атинската съпротива срещу чуждестранни атаки.
Изискването да изпращат младежи като налог на минойския Крит може би се базира на действителен данък към доминиращата търговска сила в Егейско море в средата на бронзовата епоха. Минойците почитали бикове, както е показано от археологически находки като архитектурни елементи или ритони във формата на (рога на) бик, фрески и други произведения на изкуството, показващи прескачането на бик като спорт. Освен това дворецът в Кносос бил особено голям за времето си и се състоял от множество свързани една с друга малки стаи, колонади и отворени тавани, пропускащи светлина. Не би било изненадващо, посетители от Атина да са смятали това архитектурно чудо за лабиринт. Според друга възможна асоциация самата дума лабиринт би могла да се свърже с лабриса, символична двойна брадва с важно религиозно значение в Минойската цивилизация.
Как е изобразен Тезей в изкуството и литературата?
Особено биейки се с Минотавъра, Тезей става сюжет в древногръцкото изкуство през последното десетилетие на VI век пр. Хр. Сцени на героичните му битки при първото му пътуване за Атина били изобразени в релефната скулптура на Хефестейона в Атина и на Атинската съкровищница в Делфи (сгради, датирани около 500 г. пр. Хр.), както и на храма на Посейдон в Сунион и на хероона в Триса, в Ликия.
Битките на героя с Маратонския бик и с Минотавъра са особено популярни в чернофигурната керамика, най-майсторски пример от които е Ваза Франсоа, показваща многобройни сцени от легендата за Тезей. Трябва да се спомене и великолепният червенофигурен киликс, днес в Британския музей, изобразяващ всички подвизи на героя. Тезей се различава от подобни изображения, показващи Херкулес, биещ се с бик или с кентаври, по това, че атинският герой обикновено няма брада.
Тезей е герой в трагедиите както на Еврипид (Иполит и Молителки, където критикува тиранията и защитава демокрацията), така и на Софокъл (Едип в Колон). Лабиринтът също е изобразен върху критски монети и е популярен мотив в римското изкуство, особено при подовите мозайки.
